(Balthus by Damian Pettigrew, 1996) Балтус е един от малкото художници,

Еротиката, която намираме в картините, е в очите ни ~ БАЛТУС

(Balthus by Damian Pettigrew, 1996)

Балтус е един от дребното художници, чиито произведения са показвани в Лувъра, до момента в който е към момента жив. Това се случва при едно експониране на сбирката на Пабло Пикасо, който високо е ценял неговата живопис.

Балтазар Клосовски де Рола е същинското име на познатия като Балтус художник, който е роден на 29 февруари 1908 година в Париж и израства в полско-френско аристократично семейство. Баща му, Ерик Клосовски е прочут историк, създател на монография на Оноре Домие, а майка му Елизабет Доротея Спиро е известна като художничка под името Баладина Клосовска. Двамата са част от културния хайлайф в Париж. По-големият брат на художника е Пиер Клосовски, мъдрец и публицист, повлиян от теологията и литературата на Маркиз дьо Сад.

Още на 11 години бъдещият художник към този момент има опцията да види свои рисунки в брошура, писана от Райер Мария Рилке. Следва кариера, която включва голям брой изложения в най-големите градове в света, става шеф на френската академия Вила Медичи в Рим, член е на Кралската художествена академия в Лондон.

През цялата си кариера, Балтус отхвърля нормалните правила в света на изкуството. Усилено упорства да се обръща внимание единствено на картините му и отхвърля по всевъзможен метод да му се изготви автобиографичен профил, или с други думи, не желае въобще личността му да се смесва с изкуството му. В ретроспекцията, която самичък изготвя за галериите, в които се излагат картините му, написа само: „ Няма биографични данни. Балтус е художник, за който нищо не е известно, в този момент дано разгледаме картините му. “

Разбира се, има неща, които въпреки всичко се знаят за художника, като да вземем за пример, че от ранните си години творчеството му е мощно повлияно от Райнер Мария Рилке, Морис Дени и Пиер Бонар, негови другари, които насърчават гения му. Сред гостите и приятелите на семейство Клосовски са също известните писатели Андре Жид и Жан Кокто, който от общуването си със тях извлича ентусиазъм за романа си „ Ужасните деца “ от 1929г. Близки другари на Балтус са Андре Дерен, Алберт Камю, към края на живота му и режисьорът Федерико Фелини.

Творбите на Балтус показват също многочислени въздействия, в това число от известния разказ на Емили Бронте, творчеството и фотографиите на Луис Карол, както и на художниците Гоя, Дега, Сезан.

Скандалното в тези произведения е това, че той основава един полуимагинерен, фантазен свят, от време на време мъчителен, различен път изпълнен с безпокойствие, свят на млади девойки в пубертетна възраст в съблазнителни спящи пози или мързеливо играещи си с котка, изображения, пропити с безучастие и потиснатост. Стилът му е най-вече типичен, само че облиците и сюжетите му са поетично-сексуални и еротично-скандални. Обвиняват го, че изображенията в картините му са „ примамливи и тревожни “. На това той, като всеки художник, дава отговор: „ Аз диря хубостта, тя дава живот. “

Thérèse dreaming, 1938

Наскоро в Ню Йорк бе стартирана петиция с искане музеят на изкуството „ Метрополитън “ да в профил картина от 1938 година, на която е изобразено момиче, част от чието долни дрехи се вижда. Това е картината на Балтус „ Сънят на Терез “. Според подписката, художникът, „ сексуализира “ момичето, като го демонстрира в отпусната поза и повдигнато коляно.

От музея, несъмнено, отхвърлиха с причините, че „ Нашата задача е да събираме, учим, съхраняваме и представяме обилни творби на изкуството през всички времена и култури, с цел да свържем хората с творчеството, знанията и концепциите. Визуалните изкуства са един от най-ценните способи, с които разполагаме, с цел да осмисляме както предишното, по този начин и сегашното. “

На сходни обвинявания самият художник приживе отговаряше умно:

„ Еротиката, която намираме в картините, е в очите ни, тя е духът на въображението ни, който никой не желае да си признае, че вижда. “

Когато „ еротичният реалист “ умря на 18 февруари 2001 година, вокалистът на U2 Боно пя на погребението му, на което участваха голям брой известни персони, като респект му отдаде и Президентът на Франция.

The Salon, 1941-1943